Защо никой олигарх не запали яхтата си?
Руски актриси енергично чантите си " Шанел " в родолюбив ентусиазъм и знак на пренебрежение към глобите, които ги лишават от достъп до западен лукс. " Ако за " Шанел " би трябвало да продам родината си, такава (чанта) " Шанел " не ми е нужна ", трагично телеводещата и пиарка Марина Ермошкина, която размахва пред камерата гигантска ножица.
В обществените мрежи незабавно се появиха критици, които показват съмнение, че пожертваните чанти са евтини фалшификати на скъпата френска марка. Но патриотизмът няма цена и в случай че е същински, не би трябвало да има значение какъв брой коства на родолюбеца. Преди месец с патриотично възпитателна цел съветски предприемач от Башкирия накълца с чук своя iPad пред очите на сина си. Можеше да се чака, че и по-първите хора в страната ще дадат образец на народа по какъв начин да надмогне с горделивост раздялата си със западния метод на живот.
А кои, в случай че не олигарсите
биха могли да послужат за пример? Досега руснаците се дивяха, че са отгледали международни звезди, които фигурират в класациите на най-богатите хора. Знаеше се, че за тях няма недосегаем западен разкош. Символ на тяхното разсипничество бяха яхтите им, които се надпреварваха коя да е по-дълга, по-висока, по-модерна. Това не са просто яхти, а суперяхти и мегаяхти. Заради тяхната видимост в този момент олигарсите са угрижени по какъв начин да ги укрият в пристанища, където западните наказания не се ползват и няма риск да бъдат задържани или иззети.
Вместо да поставят такива старания, можеха - в случай че милеят за " матушката Рус ", която им е дала толкоз доста, - да създадат нещо за нея: да възпламенят и потопят най-малко една от популярните си яхти, строени на Запад. Със сигурност резултатът и в Русия, и в света щеше да е по-силен от пожара и потъването край Украйна на флагмана на съветския черноморски флот крайцера " Москва ", който дружно с ракетите си имаше водоизместимост 11 490 т. Само за сравнение мегаяхтата " Дилбар " на олигарха Алишер Усманов има водоизместимост 15 917 т. В момента тя е арестувана в Хамбург, където бе на ремонт, и надали в миналото Усманов ще се окъпе още веднъж в нейния басейн, който е максимален измежду яхтените басейни в света. Има обаче други яхти, които още са във притежание на съветски богаташи. Толкова ли няма патриоти измежду тях? Но може би за разлика от чантите яхтите не са фалшификати и постоянно са същински. И това е казусът.
По-съществено обаче е друго: Защо когато Западът наложи наказания на страната Русия, реши, че би трябвало поименно да глоби и олигарсите? Те не са държавни функционери, не са политици, не командват войски. Даже би трябвало да са срещу войната, тъй като тя вреди както на бизнеса им със Запада, по този начин и на насладата им от задграничните наслади. Някои започнаха да се, че животът им е станал сложен. Малцина обаче надигнаха глас против " специфичната военна интервенция ". Другите приеха мълчаливо ориста си.
Очевидно има някаква специфичност, която се знае доста добре в Русия, само че се вижда и на запад.
Руският капитализъм не е същински
Той е държавен капитализъм - хибрид сред централна власт и следените от нея капитали. Класическите буржоазен страни имат богат опит, с цел да усетят разликата. Неслучайно думата " олигарси " се употребява от в 98% от случаите за Русия и производните от някогашния руски блок страни, а когато става дума за едрите западни капиталисти, те са " предприемачи ". Съединените щати постоянно са определяни като олигархична страна, само че Илон Мъск, Бил Гейтс, Джеф Безос и други свръхбогаташи не попадат в медиите като олигарси. Получава се като разликата сред разузнавачи и шпиони. Нашите са разузнавачи, а непознатите са шпиони. Но има и друго, което е в генезиса на насъбраните благосъстояния.
Руските олигарси се появиха внезапно през 90-те години чрез проведено плячкосване благодарение на страната на останките от руската промишленост. Криминалната приватизация по схемата " заеми против акции " по времето на Борис Елцин бе узаконена от неговия правоприемник Владимир Путин, който изиска от олигарсите едно само нещо - преданост към властта. Смутителите на нейното успокоение като Михаил Ходорковски (който финансираше опозиционни партии) и обвързвания с медийния бизнес Владимир Гусински бяха отстранени бързо. Останалите съзнаваха доста добре в какъв първороден грях са заченати и образуваха преторианска армия около Кремъл, за да не споделят ориста на немирниците.
Неслучайно в деня на експанзията против Украйна Путин ги събра на 24 февруари в Сенатския замък на Кремъл, с цел да ги инструктира по какъв начин да се държат в новата конюнктура. Нареди ги на елементарни столчета да го слушат като възпитаници и не изиска съвет от никого по какъв начин да постъпи по-нататък. Парижкият вестник " Монд " ги разказа иронично като на Путин.
Санкциите се оказаха доста тъкмо прицелени,
тъй като съветската олигархия не е самосъздала се едра буржоазия, а е назначена от страната кохорта, която в руско време би търкала затворническите нарове поради занемареност и разхищаване (така да вземем за пример Алишер Усманов е лежал 6 години в пандиза от 1980 до 1986 година тъкмо поради посегателство над социалистическа собственост). В една държавно-олигархична система богаташката свита има потребната функционалност да обслужва прищевките на централната власт. Ако на президента му се прииска замък, постоянно ще се намерят, които да му го построят за държавна сметка и да заявят за прикритие, че е техен.
Войната има свойството да подтиква цинична откровеност. В нея по-ясно личи кой какъв е. Видя се що за международен водач е Владимир Путин, само че свършиха и преструвките към съветския хайлайф, който поради парите бе одобряван задушевно на запад. Икономистите Джоузеф Стиглиц (САЩ) и Тома Пикети (Франция) насочиха на 19 април към Г-20 да направи международен указател на олигарсите, " който да се насочи към скритото благосъстояние ". Целта е да се преодолее непрозрачната стена от офшорки и фиктивни компании, която крие крадените милиарди. Като знаем, че и България си отгледа по руска скица доморасла олигархия, може да има някаква изгода и за нея.
В обществените мрежи незабавно се появиха критици, които показват съмнение, че пожертваните чанти са евтини фалшификати на скъпата френска марка. Но патриотизмът няма цена и в случай че е същински, не би трябвало да има значение какъв брой коства на родолюбеца. Преди месец с патриотично възпитателна цел съветски предприемач от Башкирия накълца с чук своя iPad пред очите на сина си. Можеше да се чака, че и по-първите хора в страната ще дадат образец на народа по какъв начин да надмогне с горделивост раздялата си със западния метод на живот.
А кои, в случай че не олигарсите
биха могли да послужат за пример? Досега руснаците се дивяха, че са отгледали международни звезди, които фигурират в класациите на най-богатите хора. Знаеше се, че за тях няма недосегаем западен разкош. Символ на тяхното разсипничество бяха яхтите им, които се надпреварваха коя да е по-дълга, по-висока, по-модерна. Това не са просто яхти, а суперяхти и мегаяхти. Заради тяхната видимост в този момент олигарсите са угрижени по какъв начин да ги укрият в пристанища, където западните наказания не се ползват и няма риск да бъдат задържани или иззети.
Вместо да поставят такива старания, можеха - в случай че милеят за " матушката Рус ", която им е дала толкоз доста, - да създадат нещо за нея: да възпламенят и потопят най-малко една от популярните си яхти, строени на Запад. Със сигурност резултатът и в Русия, и в света щеше да е по-силен от пожара и потъването край Украйна на флагмана на съветския черноморски флот крайцера " Москва ", който дружно с ракетите си имаше водоизместимост 11 490 т. Само за сравнение мегаяхтата " Дилбар " на олигарха Алишер Усманов има водоизместимост 15 917 т. В момента тя е арестувана в Хамбург, където бе на ремонт, и надали в миналото Усманов ще се окъпе още веднъж в нейния басейн, който е максимален измежду яхтените басейни в света. Има обаче други яхти, които още са във притежание на съветски богаташи. Толкова ли няма патриоти измежду тях? Но може би за разлика от чантите яхтите не са фалшификати и постоянно са същински. И това е казусът.
По-съществено обаче е друго: Защо когато Западът наложи наказания на страната Русия, реши, че би трябвало поименно да глоби и олигарсите? Те не са държавни функционери, не са политици, не командват войски. Даже би трябвало да са срещу войната, тъй като тя вреди както на бизнеса им със Запада, по този начин и на насладата им от задграничните наслади. Някои започнаха да се, че животът им е станал сложен. Малцина обаче надигнаха глас против " специфичната военна интервенция ". Другите приеха мълчаливо ориста си.
Очевидно има някаква специфичност, която се знае доста добре в Русия, само че се вижда и на запад.
Руският капитализъм не е същински
Той е държавен капитализъм - хибрид сред централна власт и следените от нея капитали. Класическите буржоазен страни имат богат опит, с цел да усетят разликата. Неслучайно думата " олигарси " се употребява от в 98% от случаите за Русия и производните от някогашния руски блок страни, а когато става дума за едрите западни капиталисти, те са " предприемачи ". Съединените щати постоянно са определяни като олигархична страна, само че Илон Мъск, Бил Гейтс, Джеф Безос и други свръхбогаташи не попадат в медиите като олигарси. Получава се като разликата сред разузнавачи и шпиони. Нашите са разузнавачи, а непознатите са шпиони. Но има и друго, което е в генезиса на насъбраните благосъстояния.
Руските олигарси се появиха внезапно през 90-те години чрез проведено плячкосване благодарение на страната на останките от руската промишленост. Криминалната приватизация по схемата " заеми против акции " по времето на Борис Елцин бе узаконена от неговия правоприемник Владимир Путин, който изиска от олигарсите едно само нещо - преданост към властта. Смутителите на нейното успокоение като Михаил Ходорковски (който финансираше опозиционни партии) и обвързвания с медийния бизнес Владимир Гусински бяха отстранени бързо. Останалите съзнаваха доста добре в какъв първороден грях са заченати и образуваха преторианска армия около Кремъл, за да не споделят ориста на немирниците.
Неслучайно в деня на експанзията против Украйна Путин ги събра на 24 февруари в Сенатския замък на Кремъл, с цел да ги инструктира по какъв начин да се държат в новата конюнктура. Нареди ги на елементарни столчета да го слушат като възпитаници и не изиска съвет от никого по какъв начин да постъпи по-нататък. Парижкият вестник " Монд " ги разказа иронично като на Путин.
Санкциите се оказаха доста тъкмо прицелени,
тъй като съветската олигархия не е самосъздала се едра буржоазия, а е назначена от страната кохорта, която в руско време би търкала затворническите нарове поради занемареност и разхищаване (така да вземем за пример Алишер Усманов е лежал 6 години в пандиза от 1980 до 1986 година тъкмо поради посегателство над социалистическа собственост). В една държавно-олигархична система богаташката свита има потребната функционалност да обслужва прищевките на централната власт. Ако на президента му се прииска замък, постоянно ще се намерят, които да му го построят за държавна сметка и да заявят за прикритие, че е техен.
Войната има свойството да подтиква цинична откровеност. В нея по-ясно личи кой какъв е. Видя се що за международен водач е Владимир Путин, само че свършиха и преструвките към съветския хайлайф, който поради парите бе одобряван задушевно на запад. Икономистите Джоузеф Стиглиц (САЩ) и Тома Пикети (Франция) насочиха на 19 април към Г-20 да направи международен указател на олигарсите, " който да се насочи към скритото благосъстояние ". Целта е да се преодолее непрозрачната стена от офшорки и фиктивни компании, която крие крадените милиарди. Като знаем, че и България си отгледа по руска скица доморасла олигархия, може да има някаква изгода и за нея.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ